Самоков е център на община с 24 населени места. Разположен е живописно в северните поли на Рила планина, на р. Искър, на 950 м. над морското равнище, с прохладно лято и снежна зима с много слънчеви дни. На 10 км от града се намира най-старият зимен курорт в България Боровец с великолепни възможности за зимни спортове. През лятото добре маркирани туристически маршрути и еко пътеки водят към най-високия връх на Балканите Мусала (2925 м), до Мальовица и Седемте езера.
Самоков е един от 100-те национални туристически обекта, на 60 км от столицата София и 110 км от Пловдив, с които го свързват редовни автобусни линии.
Самоков преди и сега
Културно-историческото наследство на Самоков е представено в Историческия музей в няколко тематични експозиции. Името на града е забележителен културен факт и отразява възникването и развитието му около огромните механични чукове за добиване на желязо, наречени „самокови”.
Като център на Самоковска епархия (1557-1908) Самоков е изиграл решаваща роля за поддържане на православието и на българската писменост и култура. От средата на ХVІІ в. към Митрополитската църква има килийно училище, което през 1800 г. е вече общинско със своя нова сграда и училищна каса.
Самоков е дал на българите две от основните достижения на новото време – първата българска печатница на Никола Карастоянов (1828) и първото българско списание „Любословие” на Константин Фотинов (1844), и двете в експозицията на музея.
Правилникът на Самоковското мъжко училище от 1861 г., фотографии на учители и ученици напомнят, че Самоков през Възраждането е бил един от значителните просветни центрове на българите.
Митрополитската църква
Митрополит- ската църква „Успение на прсв. Богородица”, седалище на митрополита на Самоковска епархия, е построена през 1712 г. като еднопрестолна църква. През 1783-1795 г. се извършва разширение и преустройство, което приключва през 1835 г. с двата странични олтара. Част от големите икони са изработени в Света гора, а дърворезбеният иконостас бил поръчан около 1793 г. на майстор Андоний в някой от атонските манастири. Част от празничните икони са работа на Христо Димитров (1745-1819). След второто голямо преустройство на църквата иконостасът бил разширен от майстор Атанас Теладур, а иконите са от Димитър Зограф, Захари Зограф, Иван Иконописец, Никола Образописов и други представители на Самоковската художествена школа.
След Освобождението е построена нартиката с колонада- та, а през 1892 г. камбанарията. Чешмата е от 1870 г.
Голямата чешма
Голямата чешма е паметник на културата, обществена сграда от XVII в. в османски имперски стил. Тя е построена като благотворително заведение от управителя на султанската кухня около 1660 г. Тази площадна чешма има богата каменна пластика – уникална обеца, фонтан и къщичка за птички, и др. По дървени тръби бил каптиран извор с вкусна и студена вода. Оттам и легендата, че който пие вода от чешмата, ще остане завинаги в града.
Байракли джамия
Байракли джамия е отворена като музей. Реставриран паметник на културата. Тя е единствената запазена джамия от времето на османското владичество. Това е т. нар. Стара джамия, основно преустроена в средата на XIX в. и изпи- сана около 1845 г. от самоковските зографи Иван Иконописец, Коста Вальов и Христо Йовевич в декоративния стил на Самоковската художествена школа.
Фотоизложбата „Самоков през фотобектива”, разположена в нея, отразява промяната в градската среда в края на XIX и първата половина на XX в.
Спортна зала
Самоков е град на спорта с разнообразни спортни развлечения за своите гости.
Многофункционална спортна зала „Самоков” с 2346 места е построена през 2008 г. от Община Самоков, с възможности за 26 вида спорт. В нея се провеждат баскетболни турнири, квалификации по хандбал, волейбол, самбо, спортна акробатика и др. Към залата има 4-звезден хотел със 146 легла, СПА-център и закрит плувен басейн.
Ски писта
Ледената пързалка на площада и ски пистата „Боричо” на хълма Ридо, оборудвана с двуседалков лифт, предоставят отлични условия за зимни спортове – кънки, ски и шейни.
Използван текст от: Невена Митрева
Използвани снимки от: Любомир Николов